Стилове на привързаност и влиянието им

Теорията за привързаността възниква, за да обясни определени модели на поведение, характерни не само за бебетата и малките деца, но и за юношите и възрастните. Привързаността представлява основна генетична потребност и цел в човешкото оцеляване.  Създаването на удовлетворяващи емоционални връзки с родителите е от фундаментално значение за развитието и функционирането на индивида. 

Специфичният емоционален и поведенчески механизъм на привързаността работи така, че да държи децата в близост с родителите, което ги предпазва от опасности и така те имат шанс да оцелеят (този механизъм е еднакъв за хората и животните). Новородените се привързват емоционално към хората, които се грижат за тях и всяко препятствие пред близостта активира тревожност, която на свой ред предизвиква поведение, търсещо близост. Когато децата изпитват сигурност, системата за привързаност е в покой и те могат да изследват света. Формирането на привързаност трае средно между две и три години – постепенно поведението на детето започва да става по-гъвкаво, взаимоотношенията стават все повече от партньорски тип, нуждите и желанията се вербализират, развива се и способност за отлагане на удоволствието. Формираната вече привързаност остава относително стабилен модел на взаимоотношения през целия жизнен път, съответно играе много важна роля в изграждането и поддържането на интимни връзки. 

Как се формират стиловете на привързаност? – на основа на качеството на емоционалната връзка между децата и родителите. Можем условно да разделим факторите, които влияят на тази връзка в четири групи:

В първата говорим за отзивчивостта на родителите. Ако те реагират чувствително и последователно на нуждите на детето, то се чувства обичано и в безопасност. Липсата на предвидима грижа или емоционална наличност активира страх и тревожност. 

Във втората група фактори са преживяванията в ранното детство. Позитивните преживявания (утеха, насърчение, сигурност) водят до развитие на здравословна привързаност, докато травматичните и хаотичните предизвикват тревожност.

Темпераментът на детето също е значим фактор – по природа на нервната система някои деца са по-склонни към тревожност или сдържаност, което също влияе върху взаимоотношенията и формирането на привързаност.

Културните и социалните фактори са в последната група, но не по значение. Различните култури, както и различните поколения, имат различни подходи към отглеждането на деца. 

Основни стилове на привързаност:

• Сигурна привързаност – формира се, когато детето получава подкрепа, грижа и любов последователно и предвидимо. Това развива у него чувство за сигурност и доверие. Детето е убедено, че неговият родител е достъпен, ще бъде отзивчив и помагащ, ако то се окаже в заплашителна или страшна ситуация. С тази сигурност то се чувства смело в своето изследване на света. Този модел се осигурява от родители, които са налични и чувствителни към сигналите на детето, родители, които са любящи и отзивчиви, когато то търси защита или комфорт. Сигурното дете е по-щастливо и по-малко изискващо, отколкото тревожно.
• Избягваща привързаност – резултат от емоционално дистанцирани родители. Детето няма увереност, че когато потърси грижа, ще я получи, а напротив – очаква, че ще бъде отхвърлено. Децата с този стил на привързаност са тревожни и дистанцирани, научават се да разчитат на себе си и често проявяват агресия. 
• Амбивалентна привързаност (тревожен стил) – формира се, когато обгрижващите фигури са непредсказуеми и непоследователни в грижите си, т.е. децата са несигурни дали ще получат търсената подкрепа, развиват тревожност по отношение на това да се отделят от родителите си, склонни са да се „прилепват”, да изпадат в гневни изблици. 
• Дезорганизирана привързаност – това е най-сложният и дисфункционален стил на привързаност, който се формира в резултат на противоречиви, хаотични и травматични преживявания в детството. Възниква, когато поне един от родителите е източник както на комфорт, така и на страх за детето; когато върху детето е упражнявано насилие – вербално и емоционално, физическо, сексуално. Дете с този стил на привързаност търси близост с родителя, но едновременно с това се страхува; има резки промени в поведението – от желание за контакт до избягването му и проява на агресия; не може да формира доверие към околните и да регулира емоциите си. 

През юношеството се формира ново отношение - търсенето на независимост и автономия от родителите превръща връстниците във фигури на привързаност. Но опитът от детството е този, който развива значенията, вярванията и очакванията за самия себе си и собствената ценност, за достъпността и сигурността на значимите други, както и за близките взаимоотношения. 

Сега ще разгледаме как се проявяват моделите на привързаност при възрастните:

• Възрастни със сигурен стил на привързаност – те имат здрава самооценка и са способни да изграждат доверие. Умеят да формират стабилни взаимоотношения с открито общуване и емоционална близост. Възприемат партньорите си като отзивчиви и търсят с лекота тяхната подкрепа при нужда. Когато възникне конфликт, той не се възприема като пряка заплаха за връзката и изразяването на гняв се схваща като разбираемо и обяснимо. Хората с този стил на привързаност търсят близост и са склонни да се разкриват, имат дълготрайни и малобройни връзки, които като цяло са удовлетворяващи. 
• Възрастни с избягващ стил на привързаност – както се подразбира и от името, те избягват емоционалната близост, затрудняват се да развиват доверие и често са си самодостатъчни. Тези възрастни не се ангажират особено в близки отношения, тъй като вярват, че другите няма да откликнат адекватно на потребностите им и вместо да търсят подкрепа, те се дистанцират. Развиват автономност и независимост и смятат хората, търсещи помощ за слаби и незрели. Често са нечувствителни към чуждите потребности, не проявяват особено любопитство към вътрешния свят на другите и не са съвсем склонни да се саморазкриват. Предпочитат физическите форми на близост, както и краткотрайните сексуални авантюри. 
• Възрастни с тревожно-амбивалентна привързаност - изпитват безпокойство относно това дали са харесвани или обичани, лесно се фрустрират и разгневяват; силно чувствителни са по въпросите за близостта и раздялата, изпитват крайна физическа и психологическа нужда от близост; свръхангажирани са с мисълта за вероятно изоставяне. Този стил на привързаност се асоциира с дисфункционален гняв, свързан със страха, че партньорът няма да е наличен или способен да се погрижи за тях или че не е добронамерен относно връзката. Същевременно възрастните с този модел на привързаност не са ефективни обгрижващи - те са предимно непоследователни и свръхконтролиращи. Склонни са към себеразкриване, което може да е неуместно, особено в началото на връзката. Тези лица често използват секса като средство за манипулация и упражняване на контрол - обсебват партньорите си и са силно ревниви. 
• Възрастни с дезорганизирана привързаност – те са в постоянен вътрешен конфликт – желаят близост, но се страхуват от нея, ту я търсят, ту я избягват, което ги прави непоследователни. Изпитват много високи нива на тревожност, силна ревност и се страхуват, че ще бъдат изоставени. Това прави връзките им токсични и дисфункционални. Почти не са способни на саморегулация – преживяват чести емоционални сривове, склонни са към самонараняване или други рискови поведения. Чувстват се недостойни за любов. 

Развитието на всяко дете се определя от средата, в която се намира и от взаимоотношенията с родителите. Но е важно да се знае, че курсът на развитие не е фиксиран, промените в отношението водят до промени в развитието. Въпреки че капацитетът на развитийните промени намалява с годините, те продължават през целия жизнен цикъл, така че възможност за промяна винаги съществува. Това означава, че няма време от живота, когато човек е неуязвим към възможните неблагоприятни събития, както и няма време, в което човек да е непропусклив спрямо благоприятните влияния.